Шампионска Лига Финал (2012 - 2013)

вамата треньори обещават една незабравима игра и имаме всички основания да предполагаме, че нощта на 25 май на "Уембли" ще се помни. Срещат се отбори от една и съща нация, които добре се познават и едва ли има с какво да се изненадат. На пръв поглед Байерн има известно надмощие преди този сблъсък - трудно може да намерим слабост в състава на баварците, особено, ако се вгледаме по-внимателно в мачовете им срещу Ювентус и Барселона. Освен това мюнхенци имат и психологическо предимство след спечелване на Бундеслигата с такова голямо предимство, но най-вече заради подписването с Марио Гьотце, който няма да може да играе във финала. Отговорът на Борусия може да дойде в тактически план. През този сезон дортмундчани се оттеглиха от обичайния си стил на игра, залагайки повече на отбраната и чрез схема 4-5-1 рурци успяха да неутрализират скоростните крила на мюнхенци. Почти сигурно е, че атакуващият халф ще бъде жертван и той ще се преориентира в помощ на отбраната, а чрез присъствието на Гюндоган и Блашчиковски (поради това смятаме, че слуховете, че Илкай няма да започне мача не отговарят на истината) ще се търси числен превес в зоната, където действат Швайнщайгер и Мартинес. Това обаче означава, че Ройс и Левандовски ще трябва да покриват голям периметър, да тичат много - от защита в атака и обратно - полякът е много силен при дългите подавания и в борбата със защитниците, докато силната страна на Ройс е скоростният дрибъл. Казаното по-горе показва, че не бива с лека ръка да даваме предимството на Байерн. На практика се получава, че изходът от финала на "Уембли" в огромна степен зависи именно от това, как ще се проявят двамата фронтмена на Борусия. "Жълто - черните" могат с лекота да победят своя съперник, но пък, ако Ройс и Левандовски бъдат изолирани, то Дортмунд ще загуби двубоя. Всъщност, единственото в, което може да бъдем сигурни за тазгодишния финал от Шампионска лига е, че в мача ще играят 22-ма футболисти, но ще победят немци.